Теренно проучване във Велес, Прилеп, Битоля, Долно Чичево, Беранци и Света – Конструиране на национално културно наследство зад граница

В периода 4-ти – 7-ми ноември доц. д-р Николай Вуков и гл. ас. д-р Валентин Воскресенски проведоха теренно проучване в РС Македония, където посетиха градовете Велес, Прилеп, Битоля, както и селата Долно Чичево, Беранци и Света. По време на проучването бяха проведени интервюта и разговори с македонски българи, документирани бяха различни елементи на българското културно и военноисторическо наследство в Северна Македония. На 4-ти ноември в град Велес се проведе работна среща с г-н Драги Каров, чиято къща е известна като „бугарската амбасада“. На терасите на дома си той е поставил бюст-паметници на войводата Тодор Александров и на Иван Михайлов. През същия ден беше посетен и българският войнишки паметник с костница при село Долно Чичево, намиращ се в обработваема нива на около 3 километра от селото. Вечерта екипът ни проведе работна среща с македонски българи от Кавадарци, както и с членове на местно македонско-българско сдружение.

Сн. 2. Българска костница при с. Долно Чичево, в която са погребани над 200 български войници, загинали през 1915 г. в боевете при Градско. Паметникът е възстановен със съдействието на македонски българи от Кавадарци.

Сн. 4 Доц. д-р Николай Вуков и Ацо Темков пред паметника „во спомен на жертвите на макеонскиот народ од Тиквешкото въстание 19 – 26 jуни 1913 година“ в гр. Кавадарци.

На 5-ти ноември проведохме работна среща с македонски българи от град Прилеп. Посетена беше църквата „Свето Благовещение“, в която е погребан полковник Стефан Илиев, командир на 15 пехотен Ломски полк, както и костницата с тленни останки на военнослужещи, в която през 1942 г. са пренесени загиналите по време на Първата световна война при гара Бояджиево (на 2 километра от Прилеп). В Прилеп беше посетена родната къща на Димитър Талев и германското военно гробище, в което след Първата световна война са погребани 39 български воини. В същия ден беше посетен и военният паметник при село Беранци, както и църквата „Света Неделя“, в която се намират гробове на участници във ВМРО.

Сн. 5. Българска военна костница до църквата „Свето Благовещение“. На 5 май 1942 г. в нея са пренесени и погребани костите на български военнослужещи, загинали по време на Първата световна война при гара Бояджиево (на 2 километра от Прилеп). Днес паметникът е в окаяно състояние, без каквото и да е означение.

На 6-ти ноември екипът ни присъства на възпоменателна церемония по повод Архангелова (Войнишка) задушница на военното гробище в с. Цапари, община Битоля. По време на военния ритуал на гробището Негово превъзходителство Ангел Ангелов, посланика на Р България в Скопие произнесе слово за историческите събития, след което пред основния монумент бяха поднесени венци и цветя от официалните гости – военните аташета на САЩ, Италия, Хърватия, Унгария и Сърбия, представители на Министерството на отбраната, Българското посолство в Скопие, Българското генерално консулство в Битоля, представители на неправителствени организации на македонските българи в Северна Македония, между които Културен център „Иван Михайлов“ – Битоля, дружество „Македоно-българско приятелство“ – Битоля, информационен портал „Трибуна“, фондация „Македония“, сдружение „Коридор 8“ и др. След военния ритуал свещеник Горан отслужи заупокойна литургия в храма „Свети Георги“, а след края на службата почете и паметта на офицерите и войниците, които са погребани в двора на църквата.

На 7-ми ноември екипът ни посети село Света (община Демир Хисар), където документира състоянието на българското военно гробище в двора на църквата „Света Петка“. Проведоха се разговори с местни македонци за историята на гробищния парк и за съществувалата в района полска болница от времето на Първата световна война. В същия ден бяха документирани двата паметни знака, намиращи се в непосредствена близост до строящата се магистрала при село Дреново (Кавадарци).

Сн. 11. Българско военно гробище в село Света, община Демир Хисар. Създадено е през 1942 г., по инициатива на учителя Велко Вълчинов. В гробището са погребани тленните останки на 36 български военнослужещи от 6 Бдинска дивизия, загинали през Първата световна война в 3/6 полска болница. Пред кръста са погребани тленните останки на македонския войвода Георги Христов – Рале, убит в засада на 12.06.1910 г., както и тези на четника Кузман Ангелов, убит през 1903 г. в мест. „Църни връх – Мечкин камен“ – Крушовско.

Сн. 12. Монумент в памет на погребани там 193 войници, загинали по време на Първата световна война. Паметникът е възстановен от местното македоно-българско сдружение в гр. Кавадарци.

От проведеното проучване е видимо, че българското военноисторическо наследство в Северна Македония има важна роля за съхраняването на българската национална идентичност. То е важно не само за наследниците на загиналите, но и за съвременните македонски българи, на които служи като средство за консолидация. Българските паметни знаци в Северна Македония съхраняват спомена за миналото и историческата памет и будят чувства на национална гордост и преклонение. Военноисторическото наследство в Северна Македония е белязано от систематичните поругавания и опити за фалшификация. Възстановените фрагменти от това наследство са резултат от самоотвержените усилия на македонски българи и на представителите на български държавни институции. Въпреки направените през последните години опити в тази посока, все още по-голямата част от тези места на памет остават разрушени, забравени и поругани, а неподдържането им е показателно за неуважението към българското културно наследство. Това възпрепятства както възможността за по-широкото опознаване на тези места, така и за конструирането на ежегодни мемориални трансгранични поклоннически пътувания до тях, които са характерни за мемориалния и военен туризъм в много европейски страни.

Сподели