На 23 март 2019 г. туристическа агенция „Сенатор травел“ – Благоевград организира поклонническа екскурзия-поход „По стъпките на Гоце Делчев и Пейо Яворов“. Обект на поклонението бяха места на памет за българската история, които се намират днес в Северна Гърция. В похода се включиха 25 участници (23 от Благоевград и 2 от Разлог) с различна възраст и професии, но водени от интереса към реконструиране на миналото и желанието да посетят знакови места, свързани със събития от българския исторически календар. Гост-лектор на групата, който да запознае аудиторията с малко известни исторически факти, беше поканена д-р Елена Александрова, историк, уредник в Регионалният исторически музей в Благоевград.
Първият обект на поклонение беше пещерата Капе в планината Славянка или Алиботуш (дн. Орвилос в Северна Гърция), в която Гоце Делчев пребивава няколко дни през пролетта на 1903 г. на път за Солун, заедно с четите на ВМОРО от Серския революционен окръг. Това събитие е описано от в спомените „Хайдушки копнения“ на Пейо Яворов, който също присъства на срещата. Прави впечатление обаче, че никъде в района не е поставен паметен знак, който да реконструира паметта за пещерата като „хайдушко сборище“ на дейците на ВМОРО. Местните жители на с. Ахладохори (някога с. Крушово, с преобладаващо българско самоопределящо се население в границите на Османската империя) също не влагат в пещерата исторически контекст. Те я посещават само заради малкия параклис със запазени късно-византийски стенописи, който е изграден в ляво от основната камера.
След като напусна Капе, поклонническата група се отправи към с. Баница (на гръцки Кариес), Серско. Селото е свързано със сражението на 4 май 1903 г., в което загива Гоце Делчев. Конкретен обект на поклонение беше черквата, в чийто олтар през 1906 и 1908 г. са препогребвани костите на Гоце Делчев и загиналия заедно с него Димитър Гущанов. Черквата днес е полуразрушена. Запазена е само част от олтара и невисоката камбанария сред руините от камъни в запустяла местност. През 2013 г. по инициатива на организационен комитет от българска страна на камбанарията на черквата е поставена паметна плоча, като визуална памет за сражението и гибелта на Делчев. Днес обаче достъпът до мястото е затруднен заради поставено ограждение от бодлива тел.
Последен обект на поклонение „по стъпките на Яворов“ беше гр. Кавала, който през 1912 г. в хода на Балканската война е предаден от турския градоначалник без сражения на войводите Пейо Яворов, Михаил Чаков, Христо Чернопеев и Йонко Вапцаров. В града обаче липсва паметен знак, който да ознаменува това събитие и впечатление у групата остави само разказът на Елена Александрова.
Текст и снимки: Елена Александрова