В периода 30.06-4.07.2022 г. колегите от екипа по проект „Конструиране на национално културно наследство в чужбина: трансгранични поклоннически и възпоменателни практики“ Таня Матанова и Мариянка Борисова посетиха паметни за българската история места в Р Северна Македония и Гърция.
Манастирите и църквите в „стари български“ територии съхраняват важни сведения за българските история и зографско изкуство. Сред примерите е Осоговският манастир в днешна Северна Македония, създаден през ХІІ в. В манастирската църква са погребани мощите на светеца-отшелник Св. Йоаким Осоговски, който, редом с Прохор Пчински и Гавриил Лесновски, е сред последователите на св. Иван Рилски. Голямата манастирска църка „Св. Йоаким Осоговски“ е завършена през 1851 г., а малката църква „Рождество на Пресвета Богородица“, в която има аязмо, се предполага, че е изградена през ХІ в. Стенописите в двете църкви са дело на представители от Дебърската и Самоковската иконописни школи. Манастирът е обект и на религиозно поклонничество, и на патриотични посещения от България, както на храмовия празник 16.08, така и на произволни дати. Осоговският манастир е включен в пътеводители (напр. Костадинов 2019), в маршрути на туристически агенции и частни посещения.
Свързаните с паметта за цар Самуил места в днешна Гърция са обект на български поклоннически и възпоменателни практики. Преспа е средновековен град в едноименната област, намираща се днес в пределите на Северна Македония, Гърция и Албания. Град Преспа е бил резиденция на цар Самуил и предполагаемо седалище на българската патриаршия. По време на строителни работи при средновековната църква „Св. Герман“ (ХІ в.) на едноименното преспанско село в края на ХІХ в. местното българско население открива каменна плоча със старобългарски текст, станал известен като Самуиловия надпис. Той представлява епиграфски паметник от 993 г. на кирилица, издълбан по нареждане на Самуил в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му Давид. През Първата Световна война плочата е пренесена в София и се съхранява в Националния исторически музей.
Точното местоположение на град Преспа е трудно да се определи поради факта, че в историческите извори топонимът се използва за означаване на езеро, островно селище или остров. Една от хипотезите е, че градът се е намирал на остров Свети Ахил в Мал(к)ото Преспанско езеро, днес разположено на гръцка и (малка част на) албанска територия в Егейска Македония. Според местните предания на остров Св. Ахил съществували 12 църкви. Предполага се, че базиликата, чиито руини се намират в североизточния край на острова, е сред катедралните храмове на първите български митрополити. Когато през 986 г. Самуил превзема главния тесалийски град Лариса, пренася оттам мощите на св. Ахил в Преспа и ги полага в базиликата „Св. Ахил“, като според средновековните представи мощите на светеца се превръщат в покровители на града.
Гръцките археолози проучват руините на редица църкви на острова: „Св. Ахил“, „Св. Георги“, „Свети Апостоли“, „Св. Димитър“, „Света Богородица Порфирна“, колоните, укрепленията. През 1965 г. археологът проф. Николаос Муцопулос открива четири саркофага в базиликата „Св. Ахил“. Въпреки че липсват надписи, податки водят проф. Муцопулос към хипотезата, че това са гробовете на цар Самуил, сина му Гавраил Радомир, зет му Иван Владимир и племенника му Иван Владислав. Постепенно българската държава и българското общество насочват внимание към остров Свети Ахил като предполагаемо място на гроба на Самуил и редица туристи, туристически агенции и поклоннически центрове го включват сред маршрутите си в Северна Гърция. Програмата на поклонническите и туристическите организирани и семейни пътувания съчетава поклонение и поднасяне цветя на гроба на цар Самуил, посещение на църквата „Св. Герман“ в едноименното село, посещение на град Костур (Кастория). Фокус на българско поклонничество в богатия на средновековни църкви Костур е църквата „Свети Архангели митрополитски“ (ІХ в.). На нейната западна фасада са изографисани архангелите Михаил (вдясно) и Гавраил (вляво). Стенописът представя молители от двете страни на архангел Михаил – българския цар Михаил II Асен, управлявал в периода 1246-1256 г. и неговата майка царица Ирина Комнина.
Посетените паметни български места в двете съседни балкански републики са средоточие на интензифициращи се български трансгранични поклоннически и патриотични пътувания.
Текст и снимки: Мариянка Борисова и Таня Матанова