Приносът на двамата светци Климент и Наум Охридски е сред най-оспорваните във връзка с дискусиите за споделеното между България и Северна Македония средновековно наследство. Техните пътища са тясно свързани с Охрид, а се вярва и че техните мощи са останали завинаги там, в построени от тях храмове, носещи днес имената им.
Светите Климент и Наум Охридски са с национално значение и за България, и за Северна Македония, където празникът на св. Климент е официален за страната. Въпреки това, не се наблюдават поклоннически пътувания към Охрид във връзка с честванията на светците. В България денят на св. Климент е патронен празник на Софийския университет, носещ неговото име, а от там – и празник на всички студенти, честван по стар стил на 8 декември. Заради оспорването на националната принадлежност на светиите не се организират споделени българо-македонски чествания както за св. Кирил и Методий в Рим например.
Предполагаемите места на техните мощи обаче са особено важни за туристическите потоци от България в Охрид. Църквата „Св. Климент и св. Пантелеймон“, наричана също манастир „Плаошник“ и намираща се на едноименния хълм в стария град, е задължително място за посещение от българските групи. Манастирът св. Наум, отстоящ на 30 км южно от Охрид, също е привлекателен за туристи и заради легендата, че опирайки ухо на гроба на светеца поклонникът може да чуе сърцето му.
През 2021 г. денят на св. Климент Охридски в северномакедонския град беше отбелязан скромно като религиозен и местен празник. Сутринта в храма на Плаошник Дебърско-Кичевския и Плаошко-Струшки митрополит Тимотей отслужи тържествена архиерейска литургия, на която присъстваха множество местни поклонници. По-късно, пред паметника на светеца на площад „Св. Кирил и Методий“ край брега на Охридското езеро кметът на града Кирил Пецаков и други членове на градската управа поднесоха цветя и наградиха лауреатите на ученически литературен конкурс, посветен на св. Климент като патрон на Охрид.
Текст и снимки: Лина Гергова и Яна Гергова