Николай Вуков

Николай Вуков е доцент в секция „Антропология на словесните традиции“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, и хоноруван преподавател по културна и социална антропология в СУ „Св. Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Защитил е докторантури по фолклористика (2002 – Институт за фолклор, БАН) и по модерна история (2005 – Централноевропейски университет в Будапеща). Специализирал е в редица университети и научни центрове в чужбина, сред които Колежа за висши изследвания в Берлин, Музея на науките за човека в Париж, Американския изследователски институт в Истанбул, Университета „Карл Франценз” в Грац и др. В момента е стипендиант към “Teaching Europe” Fellowship Program на Центъра за академични изследвания в София и Колеж „Нова Европа” в Букурещ. Бил е гост-лектор в няколко чуждестранни университета, сред които „Ла Сапиенца” – Рим, „Кадир Хас” – Истанбул, Егейския университет – Митилен, „Фернандо Песоа” – Порто, Европейски университет – Тирана, и „Данте Алигиери“ – Реджо Калабрия. Участвал е с доклади в редица международни конференции и научни семинари. Ръководител и участник е в множество изследователски проекти в България и в чужбина, в това число и като координатор от българска страна на проекти по програма „Култура“ и „Творческа Европа“ на ЕС. От 2014 г. е представител на България в Междуправителствения комитет за нематериално културно наследство към ЮНЕСКО. Като експерт на ЮНЕСКО е провеждал обучения в Беларус, Узбекистан, Албания, Македония, Черна гора и Туркменистан, и е автор на експертни доклади за опазването на нематериалното културно наследство в Албания, Босна и Херцеговина и Молдова.

Научните интереси на Николай Вуков са свързани с антропология на паметта и възпоменанията; паметници, възпоменателни чествания и музейни репрезентации; нематериално културно наследство; антропология на родството и семейството; фолклорен епос и словесен фолклор; граници и мигрантски общности; институции и културно наследство на българските общности в чужбина. Провеждал е теренни проучвания в България, Унгария, Румъния, Турция, Франция, Испания и САЩ. Автор е на монографията Родствени отношения в българския юнашки епос (София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008) и на повече от 100 статии и студии в сборници и списания в България и чужбина, много от които реферирани и с висок импакт фактор. Съавтор е на две колективни монографии – Cultural Heritage in Migration (Sofia: Paradigma, 2017) и Migration, Memory, Heritage: Socio-Cultural Approaches to the Bulgarian-Turkish Border (Sofia, IEFSEM-BAS, 2012), както и на два албума – Communism of Stone. Monuments in Bulgaria, 1944-1989, и Witnesses of Stone: Monuments and Architecture of the Red Bulgaria (Mantova, 2011). Участвал е като съставител и редактор в подготовката на следните сборници: Heroic Art and Socialist Realism: Monuments, Memory and Representations of the Socialist Past after 1989 (Sofia: Cultural Arcs Foundation, 2018), Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина (София: Парадигма, 2017), Музеят отвъд нацията (София: Гутенберг, 2016), и Миграции от двете страни на българо-турската граница: наследства, идентичности, интеркултурни взаимодействия (София: ИЕФЕМ – БАН, 2012). Съставител е на няколко тематични броя на сп. Българска етнология (Етнология на героичното – 1/2018, Ethnologia Urbana – 2/2016, Родство и институции – 4/2013, Родство и семейство – 3/2013), сп. Български фолклор (Храна и хранене – 1/2010, Пространство и памет – 3/2007), и сп. Семинар БГ (Как (и какво) помнят паметниците? – 15/2017).