Лозанка Пейчева

Проф. д.изк. Лозанка Пейчева е специалист с широк и интензивен опит в областта на етно(музико)логията, фолклористиката, културната антропология, етнографията. Работи в Секция „Етномузикология и етнохореология“ в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките, преподавала е в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград; Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ – София; Нов български университет – София; Шуменския университет „Константин Преславски” – Шумен; Софийския университет „Св. Климент Охридски”; Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Автор е на повече от 200 научни публикации, посветени на българската народна музика, ромската музика, историография на българската етномузикология, нематериалното културно наследство, дигитализация на културно наследство и др., като се открояват трите монографии: „Душата плаче – песен излиза“ (1999); „Зурнаджийската традиция в Югозападна България“ (2002) в съавторство с Венцислав Димов; „Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена“ (2008). Автор е и на учебници и учебни помагала по музика за общообразователното училище.